ЖА̀БЕШКОЗЕЛÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е зелен, подобен на цвета на жаба1. Тя беше в лъскава рокля в жабешкозелен цвят; преди да седне, леко я отметна, за да не мачка. Г. Стоев и др., НП, 102.

2. Който е с такъв цвят. Той приближи и му пошепна закачливо, обръщайки големите си жабешкозелени очи: – Кукуца една. Много те търси... и пита, ама що да ѝ кажем... Замина, викам, и това си е. Ст. Даскалов, П, 237. Жабешкозелена пижама.

3. Като същ. жабешкозелено ср. Жабешкозелен цвят. Тоалети в жабешкозелено.


Източник: Речник на българския език (онлайн)