ЖА̀БИЦА1 ж. Умал. от жаба1; жабичка, жабка1, жабче. Една жаба се преселила през пролетта в гората и направила си къщенце, на сянка, между зелена тревица, като рай; но не дълго време се веселила моята жабица в своя сарай. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 467.
ЖА̀БИЦА2 ж. Диал. Болест по добитъка, при която се появява мехур под езика и общо подуване; зажабица. Често се случава, та воловете се напасват с някаква си трева, която ги подува и им причинява болест; тази болест наричат „жабица“. КПр, 1889, кн. 3, 41.