ЖА̀БЛЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Многогодишно тревисто растение от семейство бобови, след цъфтежа си отровно, което се използва в народната медицина като лекарство срещу диабет и др. Galega officinalis. Жаблекът е многогодишно тревисто растение с голо стъбло, високо до 1 м. Среща се из влажните места покрай реките, из ливадите и горите и покрай пътищата из цялата страна. Д. Памуков и др., ПА, 92. По-често срещани билки в нашето землища са: бял равнец, великденче, глухарче, горска ягода, жаблек. Ж. Стамов, СК, 23.
– Друга форма: жàбляк.