ЖАБУ̀РЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от жабуря и от жабуря се; жабуркане. Тяхното [на етеричните масла] лечебно и козметично действие може да се осъществи чрез различни процедури като инхалации, гаргари и жабурене, компреси и лапи. Р. Денкова и др., НА, 24. Оперативното поле е устната кухина, на която се извършва прилежна дезинфекция, състояща се от жабурене на дезинфекционен разтвор. А. Бакърджиев, ОХДМ, 213. При болно гърло се препоръчва жабурене с отвара от лайка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)