ЖАБУ̀РКАНЕ ср. Отгл. същ. от жабуркам и от жабуркам се. Зъбобол. Лекуват чрез жабуркане със силна ракия. Р. Каблешкова, НМ, 83. Жабуркането с отвара от мащерка е полезно при кариеси и възпаление на венците. Земя, 2013, бр. 41, 12. Шадраванът изфъргаше своята кристална струя с монотонно жабуркане; тя падаше и се разсипваше на сноп елмазен дъжд в басейна с бронзовите лебеди. Ив. Вазов, Съч. Х, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)