ЖАБУ̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Промивам с течност устата или гърлото за дезинфекция; жабуркам. За зъбобол жабурят болните устата си с вода от варена подъбица (Teucrium polium) без корените. СбНУ ХХI, 11. Болният трябва да жабури всяка вечер с тази отвара, за да му мине. жабуря се страд.
ЖАБУ̀РЯ СЕ несв., непрех. Промивам с течност устата или гърлото си; жабуркам се. Зосим излиза, а игуменът остава и продължава да се жабури с ракия. Н. Хайтов, ИОО, 30. Излязъл пред дюкяна си, той смуче от цицката на стомната, жабури се и пръска струи върху завъртения на лявата му ръка калпак. Ст. Чилингиров, ПЖ, 26. Наистина, конят уж пиеше, а само плакнеше водата из устата си, като че се жабуреше. Й. Йовков, ЧКГ, 58. След това се жабурят и плакнат с език най-вече около зъба и самата кухина на зъба. СбНУ VIII, 150.