ЖА̀БЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от жàбче. Едната [жаба] рекла: – Няма спасение за мен! Сбогом, прощавайте, полянки, жабуняци! Сбогом, мой мили жабок и мънички жабченца! И... потънала. О. Славчева, МС, 71. Най-сетне дошла и една жаба с мъничкото си на гърба жабченце. РН, 1909, кн. 5-6, 141.