ЖА̀ГА ж. Голям трион за рязане на трупи или мек варовик. Сечаха непрекъснато. Гората тътнеше, дърветата с трясък се поваляха. Жагите неуморно бръмчаха като железни оси. Б. Несторов, СР, 79. Днес в нашия балкан пак кипи тежка дърводобивна работа, ръмжат жагите из усоите, звънтят брадви. Н. Тихолов, ДКД, 73. – На тая вихрушка ѝ викат жага... Жага, бе, трион! – добави аго Шабан и за по-ясно показа с дланта си как бичи. Н. Хайтов, ШГ, 254.
– От нем. Säge.