ЖИРОСКОПЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Техн. Прил. от жироскоп; жироскопически, жироскопен. Под влияние въртенето на Земята около оста ѝ оста на жироскопичния компас се завърта и застава в такова положение (по меридиана), така че ъгълът между нея и земната ос е минимален. М. Надолийски и др., Ф, 92.
◊ Жироскопичен ефект. Спец. Способност на въртящо се тяло да запази в пространството неизменно направление на оста си на въртене; жироскопен ефект. При жироскопичния ефект оста на жироскопа противодейства на външните сили, които се стремят да я завъртят, с вътрешни сили. М. Надолийски и др., Ф, 91.