ЖИТА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Търговец на жито и зърнени храни. Облаци прах пълнеха дюкяна чак до откритите, почернели греди на покрива. Двамата житари и не забелязаха любопитния гост – толкова бяха унесени да разговарят и преговарят с многото купувачи и продавачи на царевица и жито. Д. Талев, ПК, 307. Чудих се, чудих се какво да правя туй жито, най-сетне рекох да стана житар. А. Каралийчев, ПС I, 170-171. – Житото взе да спада. – Маневри! Търговски маневри! Сговорили са се нашите житари, ще пограбят някой и друг ден на по-ниски цени, ще се скарат и пак ще си тръгне по старому. Г. Караславов, Избр. съч. I, 320.
ЖИТА̀Р2, -ът, -а, мн. -и, след числ. -а, м. 1. Твърдокрило насекомо с дължина около 20 мм, широко разпространено у нас, опасен вредител по житните култури. През 1878 година Иля Мечников за пръв път се заема със задълбоченото проучване на естествените епизоотии (масови заболявания всред животните) при бръмбара житар. К, 1967, кн. 6, 32.
2. Само мн. Зоол. Род бръмбари от сем. Листороги, разпространени в Европа и Азия, вредители по житните култури. Anisoplia. Ако наблизо има нива и по класовете живеят бръмбари житари (Anisoplia), твърде интересен е начинът, по който дъждовникът лови тези опасни вредители. Н. Боев, НПП, 14. Освен скакалци тук [в Добруджа] се установиха и много ксерофилни твърдокрили, каквито са житните бегачи; житарите. Пр, 1952, кн. 6, 62.