ЖУ̀НА1 ж. Диал. Устна; жука. Сетне започнуват да текат из носът едни прозирни лиги соленки, от които са зачервеняват извътре ноздрите, както и горнята жуна. Ив. Богоров, СЛ, 61. По други страни пак на долнята жуна направят една дупка, та окачат там различни гиздила, които са на модата за носене. КП, 1875, кн. 6, 28.
– Друга форма: джу̀на.
ЖУ̀НА2 Диал. Оронен царевичен мамул, кочан.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.