ЖУПА̀Н м. Истор. Административно лице, управител на жупа у южните славяни. По време на основаването на България през 681 г. начело на държавата е стояла старата родова аристокрация – боилите у прабългарите, жупаните у славяните. Ив. Венедиков, ВАУБ, 27. Жупа и жупан са славянски наименования съответно на област и на управител на област. Под пряката власт на жупана са действали чиновници в областта на правораздаването, финансите, военното дело. В. Начев, БЦГ, 56. Жупанството Нитра имаше голяма граница с България. Съгледвачи на жупана Карел бяха вече открили раздвижване на големи части български войски. Й. Вълчев, СКН, 331.