ЖУПА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от жупан. Не искаха да го пуснат свободен към столицата. Вързан го заведоха в жупанския град Нитра. Й. Вълчев, СКН, 331. Откак дъщеря му [на цар Самуила] Косара напусна България по Иван Владимира, та занесе чар и радост в жупански дворци, – самин остана царят – и само Преспа му бе на черни дни разтуха. Н. Райнов, ВДБ, 185.