ЖУПА̀НСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. Само ед. Власт, положение, дейност на жупан. Скоро след това почнала да се усилва вътрешна Сърбия под жупанството на Влъкана (1070-1113 г.) Този жупан почнал да напада околните византийски предели. Г. Занетов, ЗБЗ, 93.
2. Териториална административна единица у южните славяни през Средновековието, управлявана от жупан. Стефан Неман бе се отказал от престола за сина си. До неговото властвуване между сръбските жупанства се водеше борба за първенство. П. Карапетров, СевС, 17. Велеградското жупанство се намираше в средата на държавата, в планинска мъчнопроходима местност. Й. Вълчев, СКН, 333. Войските се връщат със песни и слава. / Гърбина е всеки привел / под плячка: зер цяло жупанство се сдава / на славния цар Самуил. К. Христов, Избр. ст, 186.