ЖУ̀ПЕЛ, мн. няма, м. Остар. Сяра; симпур, кюкюрт, сулфур. Така например барутът е съставно тяло, защото е съставен от въглен, селитра и жупел. Й. Груев, Ф (превод), 12.
◊ Сипя (пращам, бълвам) огън и жупел. Самост. и срещу (против, върху) някого, нещо. Разг. 1. Срещу някого. Отправям най-остри, най-груби думи или обвинения срещу някого, нападам някого най-остро, най-яростно. Кърпата ѝ се беше свлякла на шията. Разрошена и страшна, тя сипеше огън и жупел без прекъсвания. Чудомир, Избр. пр, 3. Юрталана се оживи, силите му се възвърнаха, очите му светнаха като някога, когато обикаляше избирателите и сипеше огън и жупел против Пеня Пандуров. Г. Караславов, С, 244-245. Яд го беше на турците, пращаше огън и жупел върху главата на пашата. К. Петканов, 3л3, 120. 2. Срещу нещо. Критикувам, противопоставям се остро на нещо. Той показва на скептиците, които тогава сипели огън и жупел срещу озвучаването на филма, какви нови възможности се откриват с това велико откритие. БНТ, 1940, бр. 210, 1.