ЖУР1, жу̀рът, жу̀ра, мн. жу̀рове, след числ. жу̀ра, м. Остар. 1. Увеселение, забава, най-често с танци, през деня за ограничен брой поканени лица. Школниците на двойки, на двойки ходеха с дъщерите на богатите. На журове, по кръчмите, далеч от хората. А. Станоев, П, 126. Мен не ме блазнят журовете, увеселенията и разходките по главните улици на София. С. Таджер, ПНМ, 16.
2. Събиране на дами в определен ден, обикн. на чай. Той оставаше често дома и работеше в кабинета, а госпожата скиташе по журове. Г. Райчев, ЗК, 193.
– Фр. jour.
ЖУР2, жу̀рът, жу̀ра, мн. жу̀рове, след числ. жу̀ра, м. Диал. Чвор, чеп.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.