ЖУРНАЛЍСТИКА, мн. няма, ж. 1. Дейност, занятие на журналист. Смирненски смятал да се отдаде на журналистика. Макар и много млад, той имал вече богат вестникарски опит. Г. Караславов, Избр. съч. І, 77. Досега пишех статии, с журналистика се занимавах. Й. Йовков, ПГ, 10. Някога, в университета, професор Станчев ни доказваше научно, че журналистиката няма нищо общо с изкуството. Г. Мишев, ЕП, 62.

2. Събир. Всички периодични издания в дадена страна. Националната просвета е най-трайната тема в българската журналистика – тя съпътствува пионерската проява на „Любословие“ и не напуска страниците на вестниците и списанията до Освободителната война. А. Димитров, УПНР, 153.

3. Учебна специалност или учебна дисциплина във висше учебно заведение. – Вие просто блеснахте като звезда! – закача я редакторът, а като видя смущението ѝ, неочаквано добави: – Не знам как би погледнал другарят ви, но според мен не е лошо да запишете журналистика. Ст. Даскалов, СЛ, 226.


Източник: Речник на българския език (онлайн)