ЖУРНА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Обикн. ирон. Умал. от журнал. Тя [рецензията] блести с оригиналност. Язък, че статиите му се явяват в такова кьопаво журналче! Ив. Вазов, НПис, 95. Аз мисля, че не ще състави и на Вас трудност да предадете словото или за „Периодическото списание“, или за журналчето „Светий Климент“. Е. Каранов, РБ, 399.