ЖУРЧА̀, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. Диал. За насекомо – жужа (в 1 знач.); жужна, жужукам, бръмча. И когато чуваше зад гърба си похвали и въздишки, тя трепваше от гордост, правеше игриви движения и сякаш се обръщаше на пчела, готова да журчи из въздуха, да каца от цвят на цвят. Елин Пелин, Съч. І, 90.