ЖУРЧÈНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от журча; жужене, жужнене, жужукане, бръмчене. Журченето на пчелите и слабият шум на белостволите брези пълнеха успокоената му душа с наслада. Елин Пелин, Съч. ІV, 25. Някакво си леко, приятно, мило журчене, някакъв си дъх ся носеше над долината. Б. Димитров, Я І (превод), 15.