ЖУ̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. За слънце – силно пека, препичам; жаря, жуля. Ленко тръгна към селото. Вече минаваше обед, слънцето, издигнато високо над далечните сини планини, журеше. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 201. Юлското слънце силно журеше и никому се не отиваше на работа. Г. Белев, ПЕМ, 81.