ЖЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. Жаден1. Юда изправи главата си и произнесе едва-едва: – Жъден съм! Девойката се разтрепера от ужас, като че видя пред себе си опасен звяр. – Жъден съм! – повтори той. Просв., 1902, кн. 7, 304.
