ЖЪДЯ̀ ж. Остар. и диал. Жажда; жъдня. От приуката на лесно и легко четение извира и оная лудост и жъдя у някои, за да угодят и изравнят и самия път към знанието така, чтото сам человек да ся стръви на угодно четение и на лесно учение. Й. Груев, СП (превод), 264.