ЖЪЛТЕНЍКАВО. Нареч. от жълтеникав. Слаб и мършав подпоручик, чието лице беше обагрено жълтеникаво от всекидневната задължителна употреба на атебрин, даваше отсечени заповеди. Д. Димов, Т, 465. Не може да се използва уред за втечнен газ, когато пламъците имат жълти върхове или въобще горят жълтеникаво. М. Томова, ТТЖ (превод), 51.