ЖЪЛТЕНЍКАВОБЛÈД, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за светлина – който е блед и има жълтеникав оттенък. На стената бе окачена малка газена лампа, чиято жълтеникавобледа светлина едва светеше. К. Калчев, ЖП, 353. И наистина на няколко места по скалата пламнаха малки светлинки. Те не мигаха като сигнали, а пулсираха – ту жълтеникавобледи, ту по-светли, като нажежен метал. М. Марчевски, ТС, 55.