ЖЪЛТЕНЍКАВОБЯ̀Л, -а, -о, мн. жълтенѝкавобèли, прил. 1. За цвят – който е бял с жълтеникав оттенък. Цветът на дясната черупка [на мидата] е жълтеникавобял, а на лявата – тъмен. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 41.

2. Който е с такъв цвят. Всички обикновени кинококсове излъчват една жълтеникавобяла светлина. Й. Венов и др., К, 193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)