ЖЪЛТЕНЍКАВОЗЕЛÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е зелен с жълтеникав оттенък. Добрият силаж има жълтеникавозелен до тъмнокафяв цвят и приятно кисел мирис. Осн. сел. стоп. VІІІ кл, 103.
2. Който е с такъв цвят. Тук то [полето] се вдаваше в горите като продълговат залив на жълтеникавозелено море сред високи тъмнозелени брегове. А. Дончев, СВС, 733.