ЖЪЛТЕНЍКАВОСЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е сив с жълтеникав оттенък. Тук-там из тревата и коренищата на къпинака се мяркаха човешки черепи и кости. Те имаха тъмен, жълтеникавосивкав цвят. А. Гуляшки, Избр. пр IV, 145.
2. Който е с такъв цвят. Върбите отръскваха ресите си, заприличали на омокрени мишлета, и се къпеха в слънчевите лъчи, сякаш бяха обвити в нежна жълтеникавосива пяна. П. Бобев, ЗП, 87.