ЖЪЛТЕНЍКАВОЧЕРВÈН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е червен с жълтеникав оттенък. Мъжките [насекоми] се отличават от женските по удебеления връх на коремчето си, което има жълтеникавочервен цвят. П. Ангелов, АЗ, 206.
2. Който е с такъв цвят. Между многото си коне хаджи Петър имаше и друг един жребец, кулест – жълтеникавочервен. Й. Йовков, АМГ, 134. Последните лъчи на слънцето пълнеха кабинета с тъжна, жълтеникавочервена светлина. А. Наковски, МПП, 217.