ЖЪЛТОКЛЮ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Жълтоклюн, жълтоклюнен. На круша свири весел кос / и жълтоклюнест. Цв. Ангелов, НП, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)