ЖЪЛТОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е с жълто, бледо лице. Макар да наближаваше пет часа по турски и юлското слънце да пламтеше на едва заоблаченото небе, жълтоликият Сабри беше с вълнена наметка. Той имаше хрема. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 54.
2. Който принадлежи към монголоидната раса. Кафенета, пивници, кръчми, бордеи, блеснали и прихлупени, явни и закрити, гъмжаха от кипнала плът. Смръщени в гримаса лица, или блажено и тъпо ухилени, черни къдрокоси исполини, дребни жълтолики хора, мъже от всички морета и жени от всички раса. К. Константинов, ПЗ, 123-124.