ЖЪ̀ЛТООРА̀НЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт с оранжев оттенък. Плодовете [на прасковата] са едри, с правилна кълбовидна форма. Основният цвят е жълтооранжев. Г. Ковачев и др., ПСМО, 46.
2. Който е с такъв цвят. Оттатък заливчето, потопени в сините води, пламтяха жълтооранжевите гърбове на дюните и едва се забелязваше тънката бяла ивица на прибоя. П. Вежинов, ДБ, 7. Йоханесбург ежегодно през август се обсипва от облаци жълтооранжев прах, донасян от сухите ветрове. Б. Петровски и др., ЮР, 168. На дължина тялото на дъждовника достига 28 см. Окраската му е черна с големи жълтооранжеви петна. Той се забелязва отдалеч. Зоол. VІІ кл, 84.