ЖЪ̀ЛТОРЪЖДЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт с ръждив оттенък. Мангалицата е със здрава костна система и висока приспособимост. Цветът на космената покривка е различен – от жълторъждив до черен. Ж, 2012, бр. 3, 27.
2. Който е с такъв цвят. Тя беше от ония тъмнокафени патици, с жълторъждива глава и с малко пискюлче над челото. Елин Пелин, Съч. II, 194. Подобно явление се наблюдава при Хасковските минерални извори. Там водата отделя жълторъждиви налепи от лимонит. Н. Ненков и др., БС, 34. Жълторъждива шума.