ЖЪЛТУ̀НА ж. Индив. Жълтица. – На младини една врачка ми гледа на ръка и ми рече: – Имаш една нива с тамянка круша. Там има заровен казан с пари… Сине, ти дано го изровиш! Че като набуташ жълтуните – тръгвай където щеш. А. Каралийчев, В, 28.
