ЖЪЛТУ̀Р м. 1. Разг. Обикн. ирон. Човек от жълтата, монголоидната раса. – Бях тук през юни – каза Тед, – когато булдозерите сринаха цялата база. Не оставихме нищичко на жълтурите. Господин Трам, който беше жълтур, се съгласи с него. Кр. Бъчваров, НС (превод), 428. Русия губи войната с Япония, започнала през 1904 г. Ще оставя настрана причините, довели до този сблъсък и пълното му неглижиране от страна на Николай II, който иронично нарича японците „жълтури“. Люб., 2016, бр. 16, 107.
2. Диал. Човек с жълт, жълтеникав, болезнен цвят на кожата.
– Друга (диал.) форма: желту̀р.