ЗАРА̀ЗА ж. 1. Причинител на болест, който се предава от един организъм на друг. Досега чрез вкарване на слаба зараза бяха спасени от смърт много кучета. Но какво щеше да стане с човешкия живот? Е. Йончева, ЗГ, 82. През 1884 год. се е появила в България филоксерата. За ограничение този бич има издаден и особен закон за мерките против филоксерната зараза. А „България“, 45-46. Скарлатината е силно заразна и заразата ѝ е много устойчива, може да се запази с месеци. // Повишена радиоактивност във въздух, почва, вода, храна. Радиоактивна зараза.
2. Заразна болест. Скрибучеха синджирите на вехтите кладенци, в които се давеха кокошки, котки, плъхове. Те бяха грозни източници на зараза, но селяните нямаха друга вода за пиене. А. Каралийчев, С, 97. Тази зараза [чумата] имала страшно влияние на умовете; сичките добри стремления били подавени от нея. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 210. „Погледнете водата, когато тече, докарва здраве и живот, а когато е неподвижна, става причина на много злини и зарази.“ П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 22.
3. Прен. Пагубно, осъдително увлечение, схващане, което лесно и бързо се разпространява. От цяло село да не се намери един родолюбив, смел българин да прибяга до Богоров! Заразата е проникнала навсякъде, дълбоко трябва да се чисти! В. Андреев, ПР, 136.
4. Остар. Епидемия. Търново пламна от холерна зараза. Г. Дръндаров, ВЗ, 21. Законни причини за неявявание при дирението ся считат: .. 2) прекращението на съобщенията по времято на зараза. ВП, 95-96.