ЗАРАЗГЛÈЖДАМ, -аш, св., прех. Започна да разглеждам. Откъсна дъбов лист, сложи го на дланта си и го заразглежда. К. Петканов, ЗлЗ, 88. Тате заразглежда местността. Гледката беше приятна. Г. Белев, ПЕМ, 108. – Аз си знаех! – каза Рашо. – Такава ще я свършите вие. Взе от момчето късовете и ги заразглежда, сякаш още не вярваше, че преди малко са били в един цял и гладък жалон. Г. Мишев, НЖ, 11. Вуйчо Божко дръпна погледа си от гората и се наведе да вземе шума; но още не посегнал, отново се изправи и мълком заразглежда из градината. Ил. Волен, БХ, 7. заразглеждам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)