ЗАСЛЕПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заслепèя, -èеш, мин. св. заслепя̀х, прич. мин. св. деят. заслепя̀л, -а, -о, мн. заслепèли, св., непрех. Диал. Започвам да не виждам добре, започвам да ослепявам (Н. Геров, РБЯ).
ЗАСЛЕПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; заслепèя, -èеш, мин. св. заслепя̀х, прич. мин. св. деят. заслепя̀л, -а, -о, мн. заслепèли, св., непрех. Губя способността си правилно и обективно да преценявам явленията (обикн. поради самонадеяност, високомерие, гордост, страст, възбуда, прекалено доверие и др.), ставам като сляп; заслепявам се. – Човек трябва да си отваря очите на четири, кога избира жена. Понякогиш заслепява, лъже се. И. Петров, НЛ, 78. Князът заслепе от нейната хубост. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 98.
ЗАСЛЕПЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; заслепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Преча на очите да виждат добре, правя някой да не може да вижда, да гледа. Ярката белина на снега заслепява и реже очите. Й. Йовков, Разк. I, 195. Излизаш из тъмните хладни килии и дневното сияние те заслепява. Н. Стефанова, РП, 76. Студеният вятър режеше кожата ѝ, заслепяваше и зачервяваше очите ѝ. П. Льочев, ПБМ, 65. Гъста мъгла заслепи очите му. Той се обърна към ъгъла и заплака. П. Стъпов, ЧОТ, 79. Черепът го болеше страшно, кръв течеше по лицето му и заслепяваше лявото му око. П. Вежинов, НС, 171. Графът и Ванча се запретнаха да лепят тяхната разпрана гума. Докато работеха на пътя, минаваха коли и ги засипваха с прах, заслепяваха очите им. Бл. Димитрова, ПКС, 283. Момичката му рекла: „Ела, да те мия“. Тая зела да го миет и му заслепила очите. СбНУКШ ч. II, 10-11.
2. Прен. Правя обикн. съзнателно, целенасочено, някой да изгуби способността си, възможността си за правилно и обективно преценяване на явленията. Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му. А. Дончев, СВС, 106. Стиснала със зъби копринената си кърпичка, тя я дърпаше, късаше. Завист и болка и съжаления я заливаха, заслепяваха. В. Геновска, СГ, 229. Властта често пъти заслепява хората, особено славолюбивите. М. Марчевски, ОТ, 246. Странно нещо, как ме е заслепила тая мома. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 105. Големството заслепява ума на човека.
3. Прен. Правя някому силно впечатление, будя изключително възхищение; зашеметявам, омайвам. Блясъкът на ромеите, откак агарянците бяха стъпили на отсрещния бряг, не бе тъй пищен. И все пак той заслепи Теодосия. П. Константинов, ПИГ, 36. – Дядо Дрене, много си ходил по света, не си ли срещнал нещо толкова хубаво, че да те заслепи, ума да ти отнесе? К. Петканов, СВ, 108. Клокочат чисти потоци, ластовици летят на възбог, небето е бистросиньо, а белите облаци са бързи като самолети. Чудно ли е тогава, че тази долина заслепява с хубостта си? Ст. Станчев, ПЯС, 22. Жените носеха едни и същи снежнобели нагръдници под сукманите, които заслепяваха и опияняваха мъжките очи и говореха за физическа и духовна чистота. Д. Фучеджиев, Р, 171. Но онова, което фрапира, омайва, заслепява повече, отколкото благородството, това е оня неизказан изглед на достойнство. БД, 1909, бр. 3, 3. заслепявам се, заслепя се страд. Главата му тежеше от жегата, по челото му се стичаше пот, веждите я пропускаха и очите му се заслепяваха от нея. Д. Фучеджиев, Р, 207.
ЗАСЛЕПЯ̀ВАМ СЕ несв.; заслепя̀ се св., непрех. Губя, изгубвам способността си правилно и обективно да преценявам явленията (обикн. поради страст, възбуда, прекалено доверие и др.); ставам като сляп. – Я аз съм лоша, я пък ти, като си ѝ зяпнал в устата, заслепил си се и не искаш ни майка да знаеш, ни сестра. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 263. – В търговията винаги е управлявал законът на печалбата, но ние не се заслепявахме от него. А днешните се самозабравят... Д. Димов, Т, 199. Но как той, Пондьо Пондев, трезвият и примерен чиновник и гражданин, се заслепи от униформата на простака околийски началник и се отклони от този прав път? Г. Караславов, Избр. съч. II, 197. Всеки, който не се заслепява от фразите на дипломатите и политиците, а гледа само на фактите, знае много добре, че войната се подготви и извърши не с цел да се задоволят някакви си идеалистични и морални настроения, а да се разрешат със сила големите икономически противоречия. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 4, 98.