ЗАСЛОНЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от заслонявам и от заслонявам се; засланяне. Най-сетне да споменем и двата заслона, които са пръснати по пътя за хижа „Алеко“ – за заслоняване при лошо време. Серд., 1937, бр. 3, 41. Когато телескопът е в положение за наблюдение, той е доста над стените на павилиона и заслоняването от страна на подвижния покрив е значително по-малко. МК, 1974, кн. 3, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)