ЗАТАРАШУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Разг. Започна да тарашувам. Като стигна там, без да проговори дума, затарашува из долапи и сандъци и затърси нещо. Й. Йовков, ВАХ, 160. Старият човек стана и затарашува по джобовете си за кибрит. П. Вежинов, ВП, 14. – Ха, порадвай му се, пък аз да потърся вестник, че да го увием? – любезно предложи Жоро и затарашува из шкафчетата. Тарас, СГ, 148. Доведената започна да бърка в пазвата за пари, ама не намери. Уплаши се комай, че ги е загубила, затарашува насам-натам. Н. Хайтов, ШГ, 276.