ЗАТАЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от затаявам и от затаявам се. А там [в Наказателния кодекс] пише, че затаяването на истината или потвърждаването на неистина пред „надлежен орган на властта“ е престъпление срещу правосъдието. И се наказва. Мон., 2005, бр. 2418 [еа].