ЗАТА̀ЯМ, -àяш, несв.; затàя, -àеш и -àиш, мин. св. затàях и затàих, св., непрех. Диал. За сняг – започвам да се топя. Но дойде пролет, духна южнякът, затаяха снеговете, отърси се земята от дълбокия си сън. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 19. И всяка пролет, щом повей долняка благ, / щом по вършините затае зимний сняг, / тез скрити семена / изнасят пак на свят самите самодиви / и ги разсяват по ливади мочурливи. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 58.