ЗАТВАРА̀ЧКА1 ж. Жена затварач1. Първенец е бригадата на Ангелина Атанасова, затварачка на празни кутии, която изпълнява редовно нормата си. РД, 1950, бр. 242, 1.

ЗАТВАРА̀ЧКА2 ж. 1. Уред, приспособление или машина, която служи за затваряне на съдове, обикн. буркани, бутилки, консерви; затварач2. Машинарията на българските сарделени фабрики се състои от аутоклав, машина затварачка и машини за приготвяне кутиите. ИБТИК, 1935, бр. 39, 2. Затварачка за буркани. Ръчна затварачка.

2. Приспособление, което служи за затваряне на врати, прозорци; затварач2. През всичкото време Иванов мислено се въртеше из двора; боядисваше с вар фиданките, монтираше желязна затварачка на външната врата... Сл. Македонски, ЕЗС, 152.


Източник: Речник на българския език (онлайн)