ЗАХАБЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от захабявам2 и от захабявам се. По антените висеха чаршафи, чорапи, ризи – дрипави, сиви от захабяване и машинно масло. Д. Добревски, БКН, 114.


Източник: Речник на българския език (онлайн)