ЗАХА̀ПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от захапвам2 и от захапвам се. Както се беше навел, мечката бутна вратата и се хвърли право срещу главата му. Само с едно захапване отлюпи черепа му. Ламар, ГМ, 10. – А рудник, това означава злато, желязо, пиринч и бакелит. – Бакелитът не е желязо, бе! – поправя го някой. – Все едно, ако не е желязо, метал е – отговаря Чиренчето на злонамерените захапвания и продължава. П. Ангелов, Ж, 139.
ЗАХА̀ПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от захапвам3 и от захапвам се. Така редовността на времето за ядене е едно настаняване за варди-здраве. Освен това човек трябува сявгаш да отрежда и броят на захапванията според потребността и растенето на лицето. Ив. Богоров, СЛ, 9.