ЗАХА̀ПКА ж. Разположение на горната спрямо долната челюст. Е, и ние не бихме имали против да тичаме подир такова момиче от сутрин до вечер, помислих си със завист при вида на късо отрязаните ѝ платинени коси с една игрива чупка отпред, на сладката муцка от неправилната захапка и вирнатото носле. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 52. Обратна захапка. Правилна захапка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)