ЗАХАРЍН м. 1. Само ед. Вещество във вид на бял кристален прах или таблетки със силно сладък вкус, който няма никаква хранителна стойност и се използва като заместител на захарта, предимно от диабетично болни. За диабетиците са забранени захарта, бонбоните, шоколадите и другите захарни изделия. За подслаждане те могат да вземат захарин. М. Василев и др., ВБ, 560.
2. Отделна таблетка от това вещество. Той си има и захарна болест, та като му донесат кафето, ще бръкне в левия джеб на жилетката си, ще извади малка тенекиена кутийка, ще си вземе в треперещи пръсти зрънце захарин и ще го пусне в кафето. Чудомир, Избр. пр, 226.
– От лат. saccharum ‘захар’ през англ. saccharin, нем. Sacharin.