ЗАХÒДНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Заход2; нужник, клозет. За заходниците обикновено никак се не грижат, а ги оставят да отпущат смрад. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 358.
ЗАХÒДНИК2, мн. -ци, м. Диал. Стар ерген; заходляк.
– От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.