ЗАХÒДЯ1. Вж. заходвам и заходям1.
ЗАХÒДЯ2, -иш, мин. св. -их, несв.; зàйда, -еш, мин. св. зàйдòх, прич. мин. св. деят. зайдèл, зайдя̀л, -а, -о, мн. зейдèли и зашèл, зашъ̀л, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ, св., непрех. Остар. и диал. Залязвам (в 1 знач.); захождам1, заходям2, заидвам2, заидувам, зайдвам, зайдувам. Противоп. изгрявам. Запад ся нарича оная страна, в която заходи слънцето. Г. Икономов, КЗ, 5. Дето слънцето заходи / там има, Радо, зелен бор. Нар. пес., СбБрМ, 102. Слънцето заходи, / Дойчо кон изводи. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 163.
ЗАХÒДЯ3, -иш, мин. св. -их, несв. и св.; зàйда, -еш, мин. св. зàйдòх, прич. мин. св. деят. зайдèл, зайдя̀л, -а, -о, мн. зайдèли и зашèл, зашъ̀л, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ, св., непрех. Остар. и диал. 1. Отивам някъде, до определено място; захождам2. Баба Вела не беше вече както на младини, когато много мъже можеше в шепата си да сложи. Бай Найден си заходеше я до обора, я до плевнята, щом тя му се опънеше. Кр. Григоров, ПЧ, 46. Свети Герго коня стега / рано ми, рано на Гергьовден, / па отоди, та заоди, / да обиди зелен синор. Нар. пес., СбВСтТ, 104.
2. Загубвам контрол над действията си под влияние главно на алкохол; забравям се. Запроси Груйо Бояна, / Бояна нече, та нече, / защо йе Груйо бекрия, / у виното е бекрия, / а у ракия заходи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 356. Мария майци думаше: / „Пусти остале дарове! / Не ща Никола да зема, / че си го казват бекрия, / та вов виното лудее, / а вов ракия заходи“. Нар. пес., СбБрМ, 191.
ЗАХÒДЯ СИ несв.; зàйда си св., непрех. Остар. и диал. Изпадам в безсъзнание, в несвяст или мъртъв; отивам си. Кога дома дойде, що да видит Яна! / Милиот е братот спрострен во стред кукя! Тогай викна Яна: „Олеле до бога! / Кога немам брате, нейкю [не ща] ни да живя!“ / Речта не дорече в часот Яна падна, / в часот Яна падна, падна и си зайде. Нар. пес., СбБрМ, 340.