ЗАХÒЖДАМ1, -аш, несв.; зàйда, -еш, мин. св. зàйдòх, прич. мин. св. деят. зайдèл, зайдя̀л, -а, -о, мн. зайдèли и зашèл, зашъ̀л, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ и заѝда, -еш, мин. св. -òх и -я̀х, прич. мин. св. деят. заишèл, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ и заидя̀л, -а, -о, мн. заидèли, св., непрех. Остар. и диал. 1. Залязвам1 (в 1 знач.); заходя2, заходям2, заидвам2, заидувам, зайдвам2, зайдувам, заничам3, заниквам3, засядам. Противоп. изгрявам. Слънцето захожда, скрива се, настъпва мрак. Ал. Константинов, Съч., 228. Надвечер, преди слънцето да зайде, заораха последната засята леха и Дойчин разпрегна воловете, пусна ги на паша. К. Петканов, ЗлЗ, 150. По едно време някоя от момите се обърна към другарките си: „Хайде – кай – да разваляме седянката, доде не е зайдел месецът“. Ил. Волен, МДС, 49. Герман не можеше да кара много набързо Сивата, слънцето беше заишло, когато те ся отстраниха от пътя, за да влязат в корията. М. Балабанов, ДБ (превод), 60. Жъни, наваляй, невесто, / па се Мария навела, / кога слънцето огрело, / та се Мария изправи, / кога слънцето зайдело. Нар. пес., СбВСтТ, 226. Но де си ти? Йощ грейш ли там, / звезда възточна, бяла? / Но ти зайдяла си, о знам, / за мен поне зайдяла! Ив. Вазов, Съч. IV, 68. ● Обр. Захождаш, лъч ти сетен, / на сетня радост тиха. Ц. Церковски, Съч. I, 243. ● Нар.-поет. Обикн. зайдом зайде. Па седеа, оратиа, / доде слънце зайдом зайде. Нар. пес., СбВСт, 171. Поседеха, погълчеха, / дори слънце зайдом зайде, / месечинка зор зазори. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 119.
2. Прен. Само несв. Преставам да бъда във възход, постепенно упадам; западам, залязвам1. Фашистът – изтърсак на бай Ганьо – е подкосен от недъга на умиращата своя класа. При бай Ганьо тя възхождаше, а днес захожда. Г. Бакалов, Избр. пр, 281-282.
ЗАХÒЖДАМ2, -аш, несв.; зàйда, -еш, мин. св. зàйдòх, прич. мин. св. деят. зайдèл, зайдя̀л, -а, -о, мн. зайдèли и зашèл, зашъ̀л, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ и заѝда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. заишèл, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ, св., непрех. Остар. и диал. 1. Отивам някъде, до определено място; заходя3. Облякох се и излязох, без да продумам нещо. Но не захождах вече с панера си в тази улица. Св. Миларов, СЦТ, 27. Брала Мара по гора гороцвет. / Берешком е зад горица зашла. / И там е на зло налетела: / налетела на триста айдуци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 180. „Не щеш доти [дойде] ти със мене, / ти със мене в рай да зайдеш, / че си седял.. / и си броил дремни аспри, / една даваш, а две вземаш.“ Нар. пес., СбВСтТ, 11.
2. Обикн. с предл. към. За път и под. – водя, отивам в някаква посока. Друг път отиваше горе в средния дял на къщата, който към вътре захождаше, и там дигваше големия средни прозорец, та се показваше цяла. Св. Миларов, СЦТ, 110.
3. Прех. Минавам покрай някого, нещо, задминавам някого, нещо. Заодийме ги и не ни видоа. СбНУ ХLII, 259.
4. Прен. Махам се, отстранявам се от някъде. Симеон се засмя на някаква своя ненадейна мисъл, застана пред огнището и простря ръце към огъня да ги посгрее и усмивката все не захождаше от лицето му. А. Гуляшки, ЗВ, 424.
5. Прен. С обст. поясн., обикн. в съчет. с далеко. Заемам място, ред някъде, намирам се, простирам се някъде, обикн. в рамките на нещо (предели, искания, претенции и под.); отивам. Търновченки, миловидни и свежи; / сладкогледи, свободно се обхождат. / След модите май далеко захождат. П. Р. Славейков, Сл, 75.
◊ Зашъл ми е умът. Диал. Обезумял съм, побъркал съм се. Нашла баба, та зашла. Диал. За човек, който се е самозабравил, недоволен е от това, което има, и иска повече, без да го заслужава. Нашъл съм, та съм зашъл. Диал. Самозабравил съм се и съм недоволен от това, което имам, а искам повече, без да го заслужавам. Ум да ти зайде. Разг.; Свят да ти зайде. Диал. За изразяване на възторг, смайване от нещо много хубаво, много голямо; да се слисаш, да се смаеш. Там жътвата е почнала. Пък тая година е наспорил берекет – ум да ти зайде... Др. Асенов, СВ, 138. – Като гледам Станка, като га гледам леля ѝ Жечка, моята съпруга, де. И тя едно време беше такава – хубава, хубава, ум да ти зайде. – И гостът прие мечтателно изражение. Г. Караславов, ОХ, 225. И уверявал своите другари, / че видял чудеса – е-хей! – / Какво мухички, бръмбари, комари, / чак да ти зайде свят! Д. Подвързачов, Б, 17. Ум ми зайде. Диал. Паднах в безсъзнание; припаднах.
ЗАХÒЖДАМ3, -аш, несв.; зàйда, -еш, мин. св. зàйдòх, прич. мин. св. деят. зайдèл, зайдя̀л, -а, -о, мн. зайдèли и зашèл, зашъ̀л, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ и заѝда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. заишèл, -шлà, -шлò, мн. -шлѝ, св., непрех. Остар. и диал. Идвам, дохождам. – Кога падне снегът, вълци захождат насам... Л. Александрова, ИЕЩ, 12. – А вие, мои принцеси – продължи тя, кога пристъпи до ония млади девици, – вие мислите, че сте зашли тук да ся покажете, че сте хубави. С. Радулов, ГМП (превод), 101.